Личностите от Банско: Митрополит Неофит Рилски (1793 – 1881)

Първата си глътка въздух в Банско поемат не една и две велики личности. Те оставят ярка диря както в историята на родния си град, така и в историята на цяла България.

Една такава личност е Митрополит Неофит Рилски – просветител, книжовник, учител и писател със светско мислене и духовен сан.

Източник на изображението: en:Zachari Zograf (1810 – 1853), Public domain, via Wikimedia Commons

Ранни години

Неофит Рилски (Никола Поппетров Бенин) е роден през 1793 г. в Банско в семейството на поп Петър Бенин и съпругата му Екатерина. 

Родителите на Никола са заможни, уважавани и много почитани. Освен, че е от много стар бански род, баща му е и поп в църквата „Света Троица” и даскал в килийното училище към нея. Майка му пък е от богат разложки род търговци на памук, които развиват успешна търговия в гръцко, сръбско и австрийско. 

Още от съвсем крехка възраст Никола проявява интерес към четмото и писмото, а негов пръв учител е баща му. Ден след ден Никола научава нови неща, а жаждата му за знания става все по-голяма.

Като малък Никола е любознателно, будно и отворено към всичко ново дете, което жадува да опознае света около себе си. Най-вероятно тъкмо тази негова любознателност го сближава изключително много с Димитър – син на Тома Вишанов – Молера (зограф и основател на Банската художествена школа). Благодарение на приятеля си, младия наследник на рода Бенини се запознава с изобразителното изкуство, иконописта и се влюбва в зографското изкуство.

Желанието му да стане зограф е толкова силно, че той решава да тръгне заедно с Димитър към Виена, за да се обучава. Заминаването за австрийската столица не се осъществява, тъй като Димитър тръгва заедно с баща си да изографисват Рилския манастир. 

Това обаче не обезсърчава Никола. Той събира багажа си и бяга от вкъщи, за да настигне приятеля си по пътя му към манастира. 

Така бъдещият Митрополит Неофит Рилски се озовава в Рилския манастир, което предопределя съдбата му. По време на престоя си в манастира Никола разира, че зографството не е и никога няма да бъде неговото призвание, но пък за сметка на това открива истинската си страст – книжовната дейност. 

Никола Бенин не се поколебава да посвети живота си на Бог, за да може да се обучава и развива писателска и просветна дейност. Той остава в манастира и става послушник проигумен Йеротей. Това решение не допада на баща му, който всячески се противи на тази идея. В крайна сметка той се примиривя при условие, че Никола няма да бъде покалугерен без неговото съгласие и благословия.

Проигуменът уверява поп Петър, че синът му няма да стане монах, а ще изучава в манастира елинското писмо и четмо. Като доказателство за истинността на думите си, Йеротей започва да обучава Никола на гръцки.

През 1811 г. обаче проигумен Йеротей нарушива договорката – Никола е покалугерен тайно и получива монашеското име Неофит. С приемането на монашеското име, животът на младия калугер поема по съвсем нов път, който той следва до смъртта си.

Животът в манастира

През първите години от живота си в манастира Неофит се обучава прилежно и показва завидни резултати. Поради тези заслуги го изпращат в София, за да получи духовен сан от гръцкия митрополит. 

В София Неофит Рилски среща млад учител от Солун, който знае перфектно църковен славянски и гръцки и се превръща в негов пръв учител по тези езици. След известно време обаче Неофит трябва да се върне в манастира и за да не прекъсва обучението си, взема учителя със себе си.

В манастира обучението му продължавао близо 4 години – точно толкова, колкото дълго престоява и учителят му зад стените на Светата обител.

След заминаването на учителя, обучението на Никола е прекратено и се налага той да потърси друг преподавател или училище, в което да продължи да се учи. 

Така през 1822 г. Неофит се отправя към Мелник, където по това време се намира известното гръцко светско училище на даскал Адам от Мецево. В него младият мъж се обучава още 4 години и се превръща в един от най-добрите елинисти в страната.

Книжовна, просветна и преподавателска дейност

През 1826 г., след като успешно приключва обучението си в Мелник, Неофит се връща в Рилския манастир. Скоро след това той е поканен да преподава в Самоков, където учителства и работи като секретар при самоковския митрополит Игнатий.

През 1828 г. Игнатий е зверски убит, което травмира Неофит изключително много. Този акт на насилие провокира младия мъж да направи първите си опити в поезията с написването на стихотворение, посветено на убития духовник.

Неофит Рилски се връща в манастира и възобновява преподавателската си дейност там, но отново нещастно събитие го кара да напусне Светата обител много скоро. През 1833 г. разбойници нападат, плячкосват и разрушават Рилския манастир и Неофит е изпратен в Цариград, за да търси помощ за възстановяването му. 

След успешно проведената мисия по възстановяването на манастира Неофит се отправя първо към Казанлък, а малко по-късно (през 1834 г.) към Букурещ.

Идеята да отиде в Букурещ му дава Васил Априлов. Той смята, че там Неофит Рилски ще може да получи възможно най-добрата подготовка, която ще му помогне да стане един от най-ерудираните учители на своето време. 

Така се и случва. През 1835 г.Неофит Рилски става първият учител в първото взаимно училище в Габрово. Докато преподава там, той написва няколко учебника и въвежда взаимоучителния метод на обучение. 

По време на престоя си в Габрово Неофит прави и първия професионален превод на Новия Завет на книжовен език.

Въпреки големия си принос към обучението в Габровското училище, Неофит не успява да създаде трайни приятелства нито с учителите, нито с учениците. Това го кара да приеме предложението на общността в Копривщица и да стане учител в тамошното училище.

От 1837 г. до 1839 г. Неофит Рилски е преподавател в Копривщица.

През тези две години той успява да създаде множество учебници и пособия като:

•  „Взаимоучителни практики”;
• “Свещенний краткий катехизис”;
• „Българска граматика”;
• „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици”;
• „Краснописание” и други. 

Благодарение на създадените от него учебни пособия и учебници модерното светското образование си проправя път в българските училища. 

Просветителската и преподавателска дейност на Неофит Рилски в Копривщица е изключително успешна. Въпреки това той не става любимец на управниците на града, които го принуждават да напусне Копривщица и да се върне отново зад стените на Рилския манастир.

Със завръщането си в манастира, Неофит продължава просветната и книжовната си дейност и работи усилено в посока промяна на начина на преподаване в българските просветни институции.

Учебниците и книгите, които издава, го правят много популярен. Той получава стотици писма, в които е поканен да преподава в училища от различни градове в страната. Неофит дълго отказва преподавателските места, но през 1848 г. приема предложението на богословското училище на остров Халки, където преподава славянски езици за около две години. Докато е преподавател там, той издава два нови учебника – „Аритметика” и „Христоматия славянского язика”. 

На остров Халки Митрополит Неофит Рилски се чувства добре и спокоен да твори, но за нещастие през 1852 г. трябва да го напусне, тъй като в училището върлува чума. Той отново се връща в Рилския манастир, където продължава книжовната си дейност. 

През последните години от живота си Неофит Рилски получава много предложения за преподавателска позиция и в училища, и в университети, но отказва на всички.

В годините преди смъртта си той става игумен на Рилския манастир – един от най-мъдрите и уважавани игумени, които има манастира в цялата си история.

През 1875 г. той издава „Словар на българския език”, четири години след това – „Описание на Рилския манастир”. Неговият превод на „Евангелие” (1840 г.) играе огромна роля за формирането на новобългарския книжовен език.

До деня на смъртта си на 4 януари 1881 година Неофит Рилски не престава да работи за просветата и за промяната в образователната система в училищата. Той е провъзгласен за патриарх на българските учители и книжовници.

Източник на изображението: Spasimir Pilev, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Неофит Рилски – личност от Банско

Неофит Рилски е една от най-ярките личности, които Банско дава на България

През целия си съзнателен живот той работи за развитието на книжовната и просветна дейност в страната и трудът му не остава напразен. Благодарение на него са положени основните на модерното светско образование. Негова е и заслугата да имаме първия глобус, както и хиляди младежи да получат добро образование и да станат велики личности.

Банско пази спомена за Неофит Рилски и почита паметта на великия българин, който никога не забравя родния град и съгражданите си. Макар и да не се връща често в Банско, той следи отблизо развитието на просветното дело в града и помага винаги, когато се налага.

Ако в момента сте в Банско или ви предстои пътуване до там, отделете час или два от времето си и посетете къщата-музей “Неофит Рилски”. Можете да разгледате стаите, в които малкия Никола отрасва и да влезете в училището, където се научава да пише първите си буквички и числа. Музеят, посветен на неговите живот и дейност, е много интересен за малки и големи.

Източник на изображението: Explorer1940, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Само така можете да се докоснете до прочутия книжовник, даскал и просветител, който до последния си дъх работи единствено в полза на целия български народ. 

Имате ли малко време, отдайте почит към една от най-великите личности, родени в Банско – Митрополит Неофит Рилски.

Често задавани въпроси

Коя е една от най-важните книги, които Неофит Рилски пише?

Една от най-важните му книги е „Българска граматика“ – първата систематична граматика на новобългарския език.

Защо Неофит Рилски е провъзгласен за патриарх на българските учители?

Той е наречен „патриарх на българските учители“, защото полага основите на новобългарското светско образование в училищата през Възраждането.

Какво наследство оставя след себе си Неофит Рилски?

Той оставя значимо наследство в областта на образованието, езикознанието и просветното дело, както и принос към развитието на книжовния език.